мн. даскали, м.
1. Остар. Учител.
2. Разг. Пренебр. Учител.
3. Разг. Ученик.
? прил. даскалски, даскалска, даскалско, мн. даскалски. Даскалски манталитет.
? Иди да си вземеш парите от даскала, който те е учил. Ирон. Нищо не знаеш, много грешиш.
? Даскалска поезия. Спец. Стихотворения, писани от български учители през първата половина на XIX век и посветени на просветата, училището, учителите и др.