мн. граници, ж.
1. Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и др. Държавна граница. В границите на града.
2. Прен. Мислена линия, преграда между две явления. На границата между живота и смъртта.
3. Прен. Предел, допустима норма. Това минава всякакви граници на приличието.
? прил. граничен, гранична, гранично, мн. гранични. Гранична застава. Гранична линия. Гранично явление.
? Зад граница. В чужбина.
