мн. граматици, м.
1. Истор. Образован човек, книжовник; изкусен в граматиката.
2. Лице, което професионално се занимава с граматика или съставя учебници по граматика.
мн. граматици, м.
1. Истор. Образован човек, книжовник; изкусен в граматиката.
2. Лице, което професионално се занимава с граматика или съставя учебници по граматика.