горка, горко, мн. горки, прил.
1. Който е изпълнен с мъка и скръб. Горък плач.
2. Който е за окайване; клет, жалък, злощастен. Горките деца. Горкото животно.
? нареч. горко. Заплака горко.
? прил. умал. горкичък, горкичка, горкичко, мн. горкички (във 2 знач. ). Горкичкото котенце.