мн. говори, (два) говора, м.
1. Само ед. Говорене, устна реч. Дочух тих говор.
2. Само ед. Начин на произношение, на изговор; особеност на речта. По говора я познах.
3. Спец. Териториална форма на езика; диалект. Източни говори.
? прил. говорен, говорна, говорно, мн. говорни.
? Говорен апарат. Спец. Органите, свързани с учленяването на звуковете.