гладка, гладко, мн. гладки, прил.
1. Който е с равна повърхност, без грапавини.
2. Прен. Лек, плавен. Гладка реч.
? нареч. гладко. Събранието мина гладко.
? същ. гладкост, гладкостта, ж.
гладка, гладко, мн. гладки, прил.
1. Който е с равна повърхност, без грапавини.
2. Прен. Лек, плавен. Гладка реч.
? нареч. гладко. Събранието мина гладко.
? същ. гладкост, гладкостта, ж.