главатарят, главатаря, мн. главатари, м.
1. Остар. Водач, предводител, вожд.
2. Пренебр. Водач, подбудител на престъпна група или на спонтанно образувана група от хора, които предприемат незаконно действие. Ето, този им е главатарят!
главатарят, главатаря, мн. главатари, м.
1. Остар. Водач, предводител, вожд.
2. Пренебр. Водач, подбудител на престъпна група или на спонтанно образувана група от хора, които предприемат незаконно действие. Ето, този им е главатарят!