мн. върхари, (два) върхара, м.
1. Обикн. мн. Върхът на дървото.
2. Само ед. Последните плодове и зеленчуци, останали по върха на растението и затова по-некачествени, като цяло.
мн. върхари, (два) върхара, м.
1. Обикн. мн. Върхът на дървото.
2. Само ед. Последните плодове и зеленчуци, останали по върха на растението и затова по-некачествени, като цяло.