възторжена, възторжено, мн. възторжени, прил. Който лесно се възторгва, който е изпълнен с възторг. Възторжена публика.
? нареч. възторжено. Обяснява възторжено.
? същ. възторженост, възторжеността, ж.
възторжена, възторжено, мн. възторжени, прил. Който лесно се възторгва, който е изпълнен с възторг. Възторжена публика.
? нареч. възторжено. Обяснява възторжено.
? същ. възторженост, възторжеността, ж.