възприемчива, възприемчиво, мн. възприемчиви, прил. Който лесно възприема, усвоява. Много възприемчиво дете.
? същ. възприемчивост, възприемчивостта, ж.
възприемчива, възприемчиво, мн. възприемчиви, прил. Който лесно възприема, усвоява. Много възприемчиво дете.
? същ. възприемчивост, възприемчивостта, ж.