ср., само ед.
1. Системно въздействие върху някого (обикн. дете) с цел да се формира характерът му. Не подлежи на възпитание.
2. Навици за добро поведение. Нямаш никакво възпитание.
ср., само ед.
1. Системно въздействие върху някого (обикн. дете) с цел да се формира характерът му. Не подлежи на възпитание.
2. Навици за добро поведение. Нямаш никакво възпитание.