възвишена, възвишено, мн. възвишени, прил. Който се издига, стои над обикновеното; благороден; дълбок в нравствен аспект. Възвишени чувства.
? същ. възвишеност, възвишеността, ж.
възвишена, възвишено, мн. възвишени, прил. Който се издига, стои над обикновеното; благороден; дълбок в нравствен аспект. Възвишени чувства.
? същ. възвишеност, възвишеността, ж.