временна, временно, мн. временни, прил. Който съществува или действа в течение на известно време; непостоянен. Временно явление. Временни трудности. Временна управа.
? нареч. временно. Живея временно на друго място.
временна, временно, мн. временни, прил. Който съществува или действа в течение на известно време; непостоянен. Временно явление. Временни трудности. Временна управа.
? нареч. временно. Живея временно на друго място.