врагът, врага, мн. врагове, м.
1. Този, който се намира в състояние на вражда с мене; противник. Политически враг. Никога не мога да ти бъда враг.
2. Военен противник, неприятел. Победиха врага.
3. Принципен противник на нещо. Аз съм враг на всякакви разправии.
4. Причинител на вреда. Цигарите са най-големият враг на хората.
? прил. вражески, вражеска, вражеско, мн. вражески (във 2 знач. ). Вражески набези.
