мн. височини, ж.
1. Качество на висок (в 1 и 2 знач. ).
2. Възвишение, хълм. Зад оная височина е селото.
3. Спец. В геометрията – перпендикулярът, спуснат от върха към основата на фигура.
4. Спец. Обикн. мн. В музиката – високите тонове в една мелодия, песен. Вземам височините успешно.
? същ. умал. височинка, мн. височинки, ж. (във 2 знач. ).