вирееш, мин. св. вирях, мин. прич. вирял, несв.
1. За растение – раста. По нашия край черешите не виреят. Къде виреят бананите?
2. Разг. За човек, животно – развивам се, чувствам се добре. Не вирее това дете.
3. Прен. Разпространявам се, намирам почва (обикн. за негативно явление). Тук виреят всякакви болести.