винтът, винта, мн. винтове, (два) винта, м.
1. Цилиндричен метален елемент със спирален нарез за съединяване на части чрез завъртане; бурма.
2. Спец. Корабно витло.
? същ. умал. винтче, мн. винтчета, ср. (в 1 знач. ).
? прил. винтов, винтова, винтово, мн. винтови.