викът, вика, мн. викове, (два) вика, м.
1. Гръмък, силен звук, издаден с гласа. Чуха се викове. Отчаян вик разтърси тишината.
2. Зов, повик, призив. Вик за помощ. Вик за борба.
3. Прен. Шумна, демонстративна себеизява. Последният вик на модата.
викът, вика, мн. викове, (два) вика, м.
1. Гръмък, силен звук, издаден с гласа. Чуха се викове. Отчаян вик разтърси тишината.
2. Зов, повик, призив. Вик за помощ. Вик за борба.
3. Прен. Шумна, демонстративна себеизява. Последният вик на модата.