видима, видимо, мн. видими, прил.
1. Който се вижда или може да се види. От видимата страна на Луната.
2. Явен, очевиден. С видима тревога.
? същ. видимост, видимостта, ж. (в 1 знач. ). Оттук няма никаква видимост.
видима, видимо, мн. видими, прил.
1. Който се вижда или може да се види. От видимата страна на Луната.
2. Явен, очевиден. С видима тревога.
? същ. видимост, видимостта, ж. (в 1 знач. ). Оттук няма никаква видимост.