мн. величия, ср.
1. Само ед. Наличие на качества, които внушават преклонение, уважение.
2. Ирон. Издигнат в обществото човек. Събраха се разни величия.
мн. величия, ср.
1. Само ед. Наличие на качества, които внушават преклонение, уважение.
2. Ирон. Издигнат в обществото човек. Събраха се разни величия.