мн. бърда, ср.
1. Част на тъкачен стан със зъбци, между които се прокарват нишките на основата.
2. Диал. Възвишение с полегати склонове; рид.
мн. бърда, ср.
1. Част на тъкачен стан със зъбци, между които се прокарват нишките на основата.
2. Диал. Възвишение с полегати склонове; рид.