боят, боя, мн. боеве, (два) боя, м.
1. Само ед. Нанасяне на удари с цел да се причини болка. Свикнал на бой.
2. Нанасяне на удари или борба в игра или състезание. Бой със снежни топки. Юмручен бой. Боксьорите направиха добър бой. Бой на петли.
3. Въоръжено сблъскване, сражение, битка. Загина в бой. Водим ожесточени боеве.
? Ям бой. Разг. Бият ме.
? Налитам на бой. Разг. Имам лошия навик да се налагам чрез бой.
? Смилам/смеля или спуквам/спукам или съдирам/съдера от бой. Разг. Пребивам; побеждавам категорично в състезание.
