мн. блясъци, (два) блясъка, м.
1. Силна, ярка светлина; лъскавина, отблясък. Силният блясък на светкавиците осветяваше пътя.
2. Прен. Само ед. Великолепие, пищност, красота, изящество. Тя се показа в целия си блясък.
мн. блясъци, (два) блясъка, м.
1. Силна, ярка светлина; лъскавина, отблясък. Силният блясък на светкавиците осветяваше пътя.
2. Прен. Само ед. Великолепие, пищност, красота, изящество. Тя се показа в целия си блясък.