блестиш, мин. св. блестях, мин. прич. блестял, несв.
1. Светя силно, ярко. Слънцето блести.
2. Имам блясък, изпъквам с блясък (в 1 знач. ); лъщя. Очите и блестят от радост. Пръстенът и блести на слънцето.
3. Прен. С какво. Правя силно впечатление. Той не блести с ум.