безупречна, безупречно, мн. безупречни, прил. Който не може да предизвика упрек. Безупречна чистота. Безупречна репутация.
нареч. безупречно. Работя безупречно.
същ. безупречност, безупречността, ж.
безупречна, безупречно, мн. безупречни, прил. Който не може да предизвика упрек. Безупречна чистота. Безупречна репутация.
нареч. безупречно. Работя безупречно.
същ. безупречност, безупречността, ж.