безумна, безумно, мн. безумни, прил.
1. Който е лишен от разсъдък, от ум; луд, побъркан. Крещи като безумен. Безумен поглед.
2. Крайно безразсъден. Безумно намерение. Безумна война.
3. Прен. Който е твърде краен в своята проява. Безумна страст. Безумна омраза.