безмълвна, безмълвно, мн. безмълвни, прил.
1. Който не проговаря или не издава шум; мълчалив, тих. Той лежи безмълвен. Безмълвна планина.
2. Прен. Безропотен, покорен.
нареч. безмълвно. Гледам безмълвно.
същ. безмълвие, ср. (в 1 знач. ).
безмълвна, безмълвно, мн. безмълвни, прил.
1. Който не проговаря или не издава шум; мълчалив, тих. Той лежи безмълвен. Безмълвна планина.
2. Прен. Безропотен, покорен.
нареч. безмълвно. Гледам безмълвно.
същ. безмълвие, ср. (в 1 знач. ).