безлична, безлично, мн. безлични, прил. Който е лишен от индивидуалност, своеобразие, от характерни черти и особености. Безлично същество. Безличен език и стил.
същ. безличие, ср.
безлична, безлично, мн. безлични, прил. Който е лишен от индивидуалност, своеобразие, от характерни черти и особености. Безлично същество. Безличен език и стил.
същ. безличие, ср.