безгранична, безгранично, мн. безгранични, прил.
1. Който няма видими граници; просторен, обширен, необхватен. Безгранична равнина.
2. Който е във висока степен; извънредно силен, голям. Безгранична радост.
нареч. безгранично (във 2 знач. ). Безгранично предан.