безгласна, безгласно, мн. безгласни, прил.
1. Който не се чува, не издава шум; мълчалив. Безгласно упорство.
2. Прен. Който не изразява свое мнение или чието мнение не се зачита. Безгласна личност.
нареч. безгласно (в 1 знач. ). Той гледаше на всичко това безгласно.