ж., само ед. Спец.
1. В езикознанието – учленяване на говорните звукове.
2. В музиката – начин на изпълнение на тоновете.
? прил. артикулационен, артикулационна, артикулационно, мн. артикулационни (в 1 знач. ).
ж., само ед. Спец.
1. В езикознанието – учленяване на говорните звукове.
2. В музиката – начин на изпълнение на тоновете.
? прил. артикулационен, артикулационна, артикулационно, мн. артикулационни (в 1 знач. ).