мн. акценти, (два) акцента, м.
1. Спец. В езикознанието – ударение.
2. Само ед. Особености в произношението, свойствени на говорещия, които са отклонение от нормата. Говоря български с руски акцент.
3. Прен. Подчертаване, изтъкване.
? прил. акцентен, акцентна, акцентно, мн. акцентни.