Св. Теодора Александрийска – имен ден на 11 септември 2027

Св. преподобна Теодора Александрийска се отбелязва на 11 септември 2027 г.

Св. Теодора Александрийска е светицата, която прекарва почти целия си монашески живот в мъжки образ. Житието ѝ е един от най-необикновените разкази в календара – и е изцяло за покаяние, смирение и мълчаливо търпение.

Паметта ѝ се почита на 11 септември.

Именници

Дора, Дориан, Дориана, Дориета, Тео, Теодор(А), Тодор, Тодора,Тодорка, Доринела, Теодор, Теодора, Тодора, Тодорка

Грехът

През V век в Александрия живее млада и красива жена на име Теодора. Омъжена е и е щастлива, но един ден изневерява на мъжа си.

На следващата сутрин срамът я смазва. Отива при игуменията на близкия манастир да търси съвет.

Св. преподобна Теодора Александрийска – 11 септември

След разговора решението ѝ е взето – ще стане монах в мъжкия манастир на около 18 километра от дома ѝ.

Рано сутринта, щом съпругът ѝ тръгва за работа, тя отрязва дългата си коса, облича мъжки дрехи и поема натам. Стига привечер и похлопва на портата.

Вратарят съобщава на игумена, че млад мъж иска да постъпи в обителта. Игуменът отказва да го приеме още същата нощ – нарежда му да спи вън, пред портите.

Теодор

През нощта около нея обикалят демони, но тя не се уплашва. На сутринта я приемат в братството под името Теодор.

Монасите се чудят на усърдието на младия монах – как се моли, как прави поклони, как спазва всяко правило.

Така минават осем години.

Обвинението

Игуменът я изпраща в града да купи жито за манастира и ѝ поръчва, ако закъснее, да пренощува в друг манастир наблизо. Точно това се случва.

Там живее племенницата на тамошния игумен. Тя вижда младия монах Теодор, влюбва се и започва да го ухажва. Теодора няма как да се защити с истината – и въпреки това успява да я отблъсне.

Девет месеца по-късно жената се появява в манастира на Теодора с бебе на ръце и заявява, че детето е от монаха Теодор.

Игуменът не приема обясненията. Изгонва монаха заедно с бебето.

Седем години пред портата

Теодора се настанява в колиба недалеч. В гората и в пустинята не може да отиде – там има зверове.

Наоколо живеят пастири и те дават мляко, за да оцелее детето.

Монасите ѝ се подиграват непрекъснато – за грях, който не е извършила. Тя не се оправдава нито веднъж.

Така минават седем години. Тогава игуменът получава внушение свише, че Теодор не е бащата, и връща монаха обратно. Настаняват детето и мнимия монах в една килия.

Кладенецът

Години по-късно идва страшна суша – реките и езерата наоколо пресъхват.

Игуменът изпраща Теодора до един кладенец, за който се говори, че не пресъхва никога. По целия път тя се моли да намери вода в него. Когато стига, кладенецът е пълен с чиста вода.

Като занася водата, тя казва, че кладенецът се е оказал пълен благодарение на молитвите на игумена.

Разкриването

Минават още години и идват последните ѝ дни. Теодора се прощава с момчето, за което се е грижила толкова време, и предава Богу дух.

Игуменът получава видение, че монахът Теодор всъщност е жена. Отива да провери и когато вижда тялото, започва да ридае – осъзнава, че е изгонил праведната заедно с бебето.

Това става през 472 година.

Момчето, което тя отглежда, порасва и също става монах – с името Теодор. След години го избират за игумен на същия манастир.