Св. Мартин Милостиви – имен ден на 12 октомври 2026

Св. Мартин се отбелязва на 12 октомври 2026 г.

На 12 октомври църквата почита паметта на св. Мартин Милостиви, епископ на град Тур в Галия – светец, чиито мощи и до днес се смятат за чудотворни.

Именници

Мартин, Мартина

Войникът

Родителите му са езичници, но още от ранно детство Мартин има възможност да чуе за Христос и за учението Му за спасението на душата.

Затова светското образование, което получава, не му е достатъчно. Търси друго знание.

Бащата решава да пресече това. Изпраща сина си насила в армията – с надеждата, че военната дисциплина ще го вразуми и ще го излекува от мечтите за отшелнически живот.

св. Мартин Милостиви – 12 октомври

Разсеченият плащ

Един студен зимен ден до градската порта седи полугол просяк.

Мартин вижда как човекът зъзне, сваля плаща си и го разсича на две. Едната половина дава на бедняка, с другата се увива сам.

Същата нощ сънува чуден сън. Явява му се Иисус Христос, увит в онази половина от плаща, която войникът е дал на страдащия човек.

На сутринта Мартин се събужда преизпълнен с радост и първото, което прави, е да приеме св. Кръщение – до този момент не е бил кръстен.

Манастирът

Скоро след това напуска армията и се посвещава на Бога.

Минават години в молитва и лишения. Един ден Светият Дух го изпълва с намерение да основе манастир.

Обителта се напълва бързо – събират се много монаси, дошли със същото желание да служат на Господ.

След години вярна служба Мартин получава епископски сан. Избират го за епископ на град Тур.

Като епископ работи упорито за едно: да изкорени езическите обичаи от Галия – днешна Франция – и да утвърди християнството на тяхно място.

Прокаженият

Заради усърдието и смирението му Господ го дарява със силата на чудотворец. Най-известният случай е с един прокажен.

Мартин отива по работа в Париж. До градската порта стои болен, от когото се носи непоносима смрад – всички го заобикалят отдалеч.

Епископът се приближава, без да покаже и следа от отвращение, и го целува.

Пред очите на всички проказата изчезва за секунди. Оздравелият отива в храма и започва да благодари на Всевишния за здравето си.

Оттогава вярващите започват да го наричат Милостиви – заради милосърдието, което проявява без изключение към всеки.

Краят

Св. Мартин доживява до 80-годишна възраст. Умира в самия край на IV век, около 397 година, а църквата почита паметта му на 12 октомври.

Чудесата започват още от първите дни след погребението – с вярващите, които идват да се поклонят на гроба му.

Плащът, който дал името на параклиса

Половината плащ, останала у Мартин, се превръща в една от най-почитаните реликви във Франкското кралство. Пазят я в специално помещение, а на латински наметалото се нарича cappa.

Оттам тръгва цяла верига от думи. Мястото, където се пази реликвата, става capella – оттук е френското chapelle, английското chapel и нашето „капела“. Свещеникът, който я обслужва, е capellanus – „капелан“.

Има и още едно първенство. Мартин е сред първите светци в християнския календар, които не са мъченици – не загива за вярата, а живее с нея. Дотогава почитта е била почти изцяло за загиналите при гоненията.

Западната църква го чества на 11 ноември, а в редица страни денят е свързан с края на селскостопанската година, с младото вино и с празнични шествия.