Шепа родна пръст в багажа на заминаващия – за да го пази в чужди земи и да му покаже пътя към дома.
Емиграцията е стара българска история – гурбетчии, печалбари, учещи в чужбина. Затова и обичаят е стар: преди да тръгне надалеч, човекът загребва шепа пръст от двора или от нивата, увива я във вързопче и я носи със себе си.
Вярва се, че родната земя пази пътника, дава му сили в чужбина и му напомня откъде е, а накрая го води обратно. Понякога майките сами зашивали пръстта в кесийка и я пъхали в торбата на сина.
Днес обичаят е по-скоро символичен, но мнозина емигранти пазят в чекмеджето бурканче с пръст от родното място. Някои я слагат в саксията на балкона в чужбина.
Поверия за път и излизане · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
