Прагът е място на пазителите на дома, затова на него не се сяда – иначе препречвате пътя на доброто.
Старите хора не позволявали никой да се разполага на прага. Там, вярвали те, живеят невидимите стражи на къщата, а прагът е тяхната граница. Който седи отгоре, задържа благото, което иска да влезе в дома, и може да прибере върху себе си печал или неразположение – такава е вярата.
За девойката седенето на прага значело, че сватовниците ще я подминат; за момъка – че няма да му спори занаятът. Малчуганите баба пъдела от прага с предупреждението, че къщата ще им се сърди.
Оттам идва и навикът, запазен до днес в много семейства: в чужда къща прагът се прекрачва широко, без да се стъпва по него, от уважение към домакините.
Поверия за дома · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
