Тръгнеш ли на път, не се обръщай назад, казва поверието – и изпращачите не бива да плачат дълго след теб, за да не ти натежи пътят.
Сбогуването е трудно и ръката сама се вдига за последно махване. Народът обаче съветва: тръгнеш ли веднъж, не се обръщай. Вярва се, че погледът назад „връща“ пътника, разколебава го и пътят му става тежък.
Правилото има и обратна страна – за изпращачите. Те не бива да стоят дълго на прага и да гледат след заминалия, а още по-малко да плачат, защото сълзите „натежават“ на пътника. Затова майките, колкото и да им е мъчно, бързат да се приберат и да затворят вратата.
В основата е старата представа, че мислите и чувствата на близките вървят след човека и могат да му помогнат или да му попречат.
Поверия за път и излизане · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
