Пълната луна не бива да огрява лицето на спящия, вярват старите хора – иначе сънят ще е накъсан, а сънищата мъчни.
Нощ на пълнолуние, светло като ден, лунният лъч пада право върху възглавницата. Бабите в такава вечер ставали и дърпали пердетата. Луната, казвали, има власт над съня – огрее ли лицето, човек ще се върти, ще го мъчат кошмари и сутрин ще стане недоспал.
Най-много пазели децата. Люлката се отмествала в сянката, а прозорецът се закривал. От същата древна представа идва и думата „лунатик“ – човек, когото луната кара да става нощем и да броди насън.
Днес това е добро извинение за плътни завеси. И наистина, мнозина казват, че по пълнолуние спят по-леко и сънуват по-цветно.
Поверия за природата и времето · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
