Вихрушката по българско поверие е хорото на самодивите – в нея не се влиза, а човек се отдръпва настрани.
Изведнъж по пътя се завърта прашен стълб, вдига листа и сламки и се понася през нивата. Старите българи вярвали, че това е хорото на самодивите – или следата от бързия им полет. Застанеш ли на пътя им, невидима сила може да те засегне и после да си неразположен.
Затова, щом вихрушка мине наблизо, хората се отдръпвали, прекръствали се или приклякали ниско до земята. Не се ругаело и нищо не се хвърляло по нея, за да не се разсърдят самодивите.
Това е една от най-поетичните представи в българския фолклор – свят, в който всеки вятър и всяка поляна си имат невидим стопанин.
Поверия за природата и времето · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
