светилище – значение в библейския речник

Какво означава „светилище“?

Свято място, посветено на Бога. Понякога това име се даваше на целия храм - Пс. 73:17; Евр. 9:1, понякога на "Святото място", където олтарът за темяна, златният светилник и присъствените хлябове седяха - 2Лет. 26:18; Евр. 9:2, а друг път на "Светая Светих", най-скришното и уединеното място на храма, където беше ковчега на завета, и където никой освен първосвещеникът не можеше да влиза, и то само веднъж в годината в денят на тържественото умилостивение. Същото име се даваше така също на най-святата част на скинията, издигната в пустинята - Лев. 4:6. ***Скиния*** и Храм. Храмът или земното светилище, е знак на небето - Пс. 102:19; Евр. 9:1,24; и сам Бог се нарича "светилище" - Ис. 8:14; Ез. 11:16, относно употребата на храмовете като място на убежище за бежанци, защото Бог е единственото верно и свято прибежище за грешниците, които се гонят от меча на божествената правда.

Всички библейски думи