сатана – значение в библейския речник

Какво означава „сатана“?

Значи противник, враг - 3Цар. 11:14; Пс. 109:6; в този смисъл Исус прилага тази дума към Петър - Мт. 16:23; Мк. 8:33. Затова тя се употребява, за да обозначи най-вече великия противник на душите, дявола, князът на падналите ангели, обвинителя и клеветника на човеците пред Бога - Йов. 1:7,12; Зах. 3:1,2; Отк. 12:10. Той ги съблазнява в грях - 1Лет. 21:1; Лк. 22:31, и по този начин става причинител на онова телесно и душевно зло, от което човечеството толкова страда, а най-вече на онези порочни наклонности и нечестиви дела, които причиняват много беди, даже и смърт - Лк. 13:16; Евр. 2:14. Затова, Сатана се представя и като съблазнител на човеците да вършат грехове, и като източник, действителната причина на всички препятствия, които пречат на напредъкът на християнството, и намаляват силата му в промяната на сърцата и човешкия живот - Мт. 4:10; Йн. 13:27; Рим. 16:20; Еф. 2:2. ***Дявол***.
"Сатанинска синагога" в Отк. 2:9,13, вероятно обозначава невярващите евреи, ревнителите, неправилно тълкуващи Мойсеевия закон, които са били върли гонители на християните.

Всички библейски думи