отец – значение в библейския речник

Какво означава „отец“?

Отец, или баща, често има значението на прадядо, прародител, основател - Бит. 4:20,21; Йн. 8:56; Рим. 4:16. Йосиф е бил отец на Фараона - Бит. 45:8, т.е., негов съветник и велможа. Бог е Отец на човеците, защото е техен Създател - Вт. 32:6; Ис. 63:16, 64:8; Лк. 3:38. Но понеже сме нарушили правата на чада с прегрешенията си, то ние можем да наричаме Бога "Отец", само чрез Исус Христос - Йн. 20:17; Рим. 8:15-17.
В Патриархалните времена, бащата е бил господар, и съдник на семейството си, и е упражнявал кажи-речи неограничена власт над челядта си. Синовното непослушание и неуважение към родителите, са се считали за голямо престъпление. Според Мойсеевият закон, някои постъпки на децата, са били престъпления, които са се наказвали със смъртно наказание - Из. 21:15,17; Лев. 20:9; и бащата е бил длъжен да предаде на смърт упорития си и непокорен син в общонародното съдилище - Вт. 21:18-21. ***Майка***.

Всички библейски думи