небе – значение в библейския речник

Какво означава „небе“?

Небе в простото му значение, значи: първо пространството до облаците, второ до звездите, а в по-главното му значение - мястото на блаженството в онзи свят. "Третото небе", "най-високото небе" и "небето на небесата", са еднозначни обозначения за небето на блаженството. Там ще обитават светиите и праведните, и ще се ползуват с неоценимото преимущество да виждат Господа. Там се е възнесъл Христос, за да ходатайства за людете си, и да им приготви място, където всички ще се съберат заедно, и от където никой никога няма да излезе - Еф. 4:10; Евр. 8:1, 9:24-28. Докато сме в този свят, ние малко можем да знаем за местоположението и за изгледът на небето, или за блажените служби на обитателите му. Св. Писание ни казва, че всеки грях е изключен от небето, и че там не ще има нито скръб, нито сълзи, нито въздишки, нито смърт. То описва небето преносно, нарича го царство, наследие, място където има усладителни води и реки, увеселителни дървета, прекрасна светлина, възторжени песни, царски венци, пиршества, и пр. и пр. То още разказва, че праведните предстояват пред Бога, и се явяват с Христа в славата му, че небето е живот, слава, спасение, почивка, радост и мир. Има различни степени в небесната слава, а възвишението и възвеличаването на тамошните жители, ще бъдат непрестанни и вечни.

Всички библейски думи