дявол – значение в библейския речник

Какво означава „дявол“?

Сатана, началникът на падналите ангели. Неговата главна цел е да разруши всичко, което е добро в света. Сатана, заедно с ангелите си, се старае с всичките си сили да заблуди човешките души, за да не прегърнат спасението чрез Исус Христос. Дявол означава клеветник или лъжеобвинител, но на еврейски Сатана значи враг. ***Сатана***. Св. Писание му дава различни названия съгласни с характера му. Той се именува "Князът на този свят" - Йн. 12:31; "Князът на въздушната власт" - Еф. 2:2; "Богът на този свят" - 2Кор. 4:4; "Змеят, старовременната змия" - Отк. 20:2; "Лукавият" - 1Йн. 5:18; "Рикаещ лъв" - 1Пет. 5:8; "Човекоубиец", "Лъжец" - Йн. 8:44; "Веелзевул" - Мт. 12:24; "Велиал" - 2Кор. 6:15; "Клеветникът на нашите братя" - Отк. 12:10. Навсякъде е показано, че Сатана е пълен със злоба, ожесточение и лъст, и че мрази и Бога и човека. Той непрестанно и неуморно работи, с цел да разрушава човешките души, и употребява всякакви хитрости, като се старае да приспособява изкушенията си към характерите и обстоятелствата на хората. Той изкушава не само нечестивите, но и добрите хора, и постоянно поощрява ангелите си, да му помагат в разрушителната му дейност. Така, като че ли целия свят беше под неговата власт, но сега той и ангелите му са врагове разоръжени Христос ще смаже главата на змията, ще и отнеме властта, и ще я изпъди в адската пропаст, "приготвена за дявола и за неговите ангели" - Мт. 25:41.

Всички библейски думи