амин – значение в библейския речник

Какво означава „амин“?

Прилагателно име, което значи твърд, а преносно верен. По този начин в Отк. 3:14, нашия Господ се нарича "Амин, Свидетелят верен и истинен", където последните думи изясняват предното название. Като наречие то означава известно, наистина, навярно. Спасителят го употребява често в началото на речите си, за да даде важност на онова, което казва, и обикновено там е преведено Истина. В Евангелието според Йоан то се употребява два пъти - Истина, Истина. В краят на една фраза (изречение), то често се употребява един или два пъти, особено в края на църковни песни или молитви, като "Амин и Амин" - Пс. 41:13, 72:19, 89:52. Собственото му значение тук е да потвърди преди това изречените думи, да потвърди искреността на молителя, и моли изпълнението на молитвата му, и е равно на думите: така е, така да бъде, нека бъде извършено. Оттук при клетвите, свещеникът след като повтарял думите на сговора или проклятието, всички онези, които произнасяли думата Амин се задължавали в клетвата - Чис. 5:22; Вт. 27:15; Неем. 5:13, 8:6; 1Лет. 16:36. ***и*** Пс. 106:48.

Всички библейски думи