Тарсис – значение в библейския речник

Какво означава „Тарсис“?

Тарсис или Тартисос. I. Древен град, разположен между двете устия на Гвадалквивер, в южна Испания. Той бил Финикийско поселение, и най-прочутият търговски град на запад, с който евреите и финикийците са въртели търговия. Че Тарсис е лежал на запад се вижда от Бит. 10:4, където се споменава заедно с Елиса, Китим, и Доданим. ***и*** Пс. 72:10. Според Ез. 38:13, той е бил важно търговско място; според Ер. 10:9, той е изнасял сребро, а според Ез. 27:12,25, сребро, желязо, олово (калай) и свинец (куршум) за Тирските тържища. За Тарсис Йона се качи на кораб от Йопия - Й-а 1:3,4. В Ис. 23:1,6,10, този град ясно се посочва, като важно Финикийско преселение. Той се споменава между други далечни страни в Ис. 66:19.
За назначението на Тарсийските кораби, които бяха построени в Есион-Гавер - 3Цар. 9:26, 22:49; 2Лет. 9:21, 20:36, има различни мнения. Някои мислят, че тези кораби са пътували около Африка за Испанския Тарсис; други смятат, че е имало един Тарсис в Индия, и друг в Испания, а други предполагат, че "Тарсийските кораби", обозначават големите кораби като онези, които пътуваха за Тарсис.
II. Вторият Яванов син - Бит. 10:4.

Всички библейски думи