Сирия – значение в библейския речник

Какво означава „Сирия“?

Една голяма Азиатска област, която взета в най-обширния си смисъл, лежи между Средиземно море, Тавърските планини, и Тигър; така включваща Месопотамия, (на еврейски, двоеречна Сирия). ***Арам*** II. Като изключим Ливанските рътове, цялата страна е равна. Според Новия Завет, Сирия граничи на запад и на северозапад със Средиземно море и Тавърските планини, които я отделят от Киликия, на изток с реката Ефрат, и на юг с Пустинна Арабия и Палестина, (или по-добре Юдея), понеже името Сирия, се е давало и на северната част от Палестина. Долината между Ливанските и Срещо-Ливанските планини, се е наричала Кили-Сирия, което име се е давало понякога и на съседната от към изток страна. През Еврейския плен, Сирия и Финикия бяха подвластни на Вавилонския цар, а по-късно васални на Персийските монарси. След завоюването й от римляните, тя се обърна на област под управлението на един исправник (проконсул), от който Юдея, макар и да се е управлявала от свои прокуратори, до някъде е била зависима. Сега Сирия е под властта на турците. Още от ранни времена, по-добрите й места са били гъсто населени, а изследователи днес намират следи от многобройни градове, непознати на историята.

Всички библейски думи