Салманасар – значение в библейския речник

Какво означава „Салманасар“?

Асирийски цар, който царувал между времето на Теглат-Феласар и Саргон. Възкачил се на престола през 728г. преди Р.Х., и царувал шест години. Св. Писание разказва, че дошъл в Палестина, покорил Самария, и наложил данък на Осия. Отегчен от тези Салманасарови теготи, Осия се съюзил тайно на 3-та година с Египетския цар Сова, за да отхвърли игото. Салманасар се повдигнал срещу него с голяма войска, опустошил Самария, и обсадил столицата й. През тази обсада Салманасар бил свален от престола, и на мястото му провъзгласен за Асирийски цар Саргон. Явно той е бил "Асирийският цар", който превзел Самария - 4Цар. 18:10, вързал Осия, и отвел Израил в плен; така беше разрушено Самарийското царство, което продължи двеста петдесет и четири години (975-721г. преди Р.Х.). Барелефът, изобразен на прилежащата картинка, е бил намерен върху един красив черномраморен обелиск, шест и половина крака дълъг, и надписан отвсякъде с надписи. Този барелеф, е бил открит между развалините на северозападния палат в Нимруд, и има много причини да се мисли, че представя Салманасар, приемащ данъка поднасян от покорените от него евреи. Езекия, Юдовия цар, успешно се сражавал срещу него - 4Цар. 18:7. Обаче от Ис. 10:9, е видно, че той е завоювал много места, а Йосиф казва, че с изключение на Тир, който бил обсаждан безуспешно за пет години, той покорил цяла Финикия.

Всички библейски думи