Понт – значение в библейския речник

Какво означава „Понт“?

Област в североизточната част на Мала Азия, оградена на север с Черно море, на запад с Галатия и Пафлагония, на юг с Кападокия и от части с Армения, и на изток с Колхида. Първо тя се управлявала от царе, и достигнала до най-цветущо състояние по времето на Митридат Велики, който воюва дълго време с римляните, и най-накрая бе покорен от Помпей; след разбиването на този цар, Понт стана Римска област, част от великата Римска империя. Амасия, столицата й, бе месторождение на Страбон, и един от главните й градове, Трапезус, още цъфти под името Трапезонт. Много евреи живееха в Понт, и от време на време "възлизаха в Ерусалим за празника" - Д.А. 2:9. Преданият Акила бе от Понт - Д.А. 18:2; и още от рано Словото Божие бе проповядвано тук - 1Пет. 1:1.

Всички библейски думи