Пилат – значение в библейския речник

Какво означава „Пилат“?

Петият или шестия Римски прокуратор на областта Юдея, след изгнанието на Архелай. Назначен в 26г. след Р.Х., той управлява Юдея десет години. Кесария бе обикновеното му местопребивание. Със строгото си и жестоко управление, той стана омразен на евреи и самаряни; и обвинен от последните пред Вителий (сирийски управител), той бе свален от поста си, и изпратен в Рим да отговаря пред императора. Преди пристигането му там, Тиберий умря, а за него се смята, че е бил заточен от Калигула във Виен (Франция), където се самоубил.
Евангелията описват много живо характера на Пилат. След осъждането на Исус Христос от първосвещеника и Синедриона, той бе доведен пред управителя Пилат, който го намери за невинна жертва на Еврейската злоба, и пожела да го освободи. Глупак и невежа в религиозните истини, той съзираше до някъде превъзходството на Христовия характер, и се боеше да го накаже. Всичко, което видя в Христа, усили това негово чувство; и по всякакъв начин се стараеше да укроти неумолимостта на евреите. Но му липсваше онзи твърд характер, онази дълбоко вкоренена правота, които можеха да го изведат от всички трудности; и след известни усилия - Лк. 23:7,14-20; Йн. 18:31,38, 19:4-6, 9-12,15, той се подаде, и предпочете да пожертва един праведник, отколкото да предизвика оплаквания против управлението си. Умиването на ръцете си, и написването на надписа върху кръста, само го осъждат. Той вероятно е изпратил отчет за делата си на Тиберий, и първите отци споменават, че такъв отчет е имало по тяхно време. "Делата на Пилат" на наше време са измислени по-късно. Римският историк Тацит, като говори за християните, казва, "Причинителят на това име е Христос, който бе наказан със смърт от Пилат Понтийски, през царуването на Тиберий".

Всички библейски думи